Божидар Божанов за новата цензура от ЕС в интернет! Така става, когато липсват технически грамотни хора и лобистите превземат съзнанието на евродепутатите
Автор Божидар Божанов, Оffnews.bg
Отдавна отбраната на авторското право е в измамлив спор със свободния интернет. Законодатели нееднократно са опитвали да оказват помощ на правоносителите посредством налагане на софтуерни ограничавания в интернет. Преди години това беше ACTA, която извади на митинг хиляди хора в Европа. Това коментира Божидар Божанов, софтуерен инженер и експерт по електронно ръководство.
В последната година Европейският парламент и Съветет на Европейски Съюз разискват нова такава мярка, като дебатите кулминираха предходната седмица в решение на правна комисия да поддържа текстовете, които налагат условие за пречистване на наличие при неговото качване онлайн.
Преди време бях писал за проблемите с това и за някои на практика оферти за компромис. Опити за компромис имаше от доста страни, само че подобен не наподобява да е реализиран. В признатото решение на правната комисия, въпреки и много витиевато и мъчно разбираемо, се споделя точно това – доставчиците на услуги по даване на наличие (като YouTube, само че дефиницията може да бъде пояснение и много по-широко) са длъжни да филтрират наличието при неговото качване като го съпоставят с налична база данни от предпазени от авторско право произведения.
Какъв е казусът с това? Всичко, което качваме онлайн – лични произведения, домашни осъществявания на известни произведения, пародии, видеа от събития, само че също по този начин и политически мнения и видеа, изразяващи мнение по даден въпрос, ще минават през филтъра, и в случай че правоносителят не е показал друго, няма въобще да бъдат допускани за издание. „ Алгоритмична цензура “ може би е малко пресилено, само че ще има значително случаи на точно това.
Да, сега YouTube разполага с такава технология и тя е надалеч от съвършена. Примери за свалени заради сякаш нарушавания на авторски права има доста – от комичното събаряне на записа на държавната конференция „ Данни канят “, тъй като за няколко секунди заместител министър пуска сцена от кино лентата „ Дами канят “, до по-сериозни проблеми, като събаряне на видеа на опозиционни партии и деятели (в Русия, в Украйна и за жалост – у нас).
Проблемът със свободата на изложение е най-големият, само че не единственият. За платформи, разнообразни от колосите (като YouTube и Spotify, напр.), цената за осъществяване на такава технология ще бъде прекомерно висока. Европейската комисия твърди, че е направила проучване… и е намерила едно комерсиално налично решение, чийто лиценз обаче не е ясно какъв брой коства. Друг огромен проблем за по-малките и надлежно за свободния пазар е това, че правоносителските организации отхвърлят да дават наличието си, тъй че да може да бъде осъществено съпоставяне. Т.е. доставчикът на услугата има обвързване да взема ограничения за събаряне, само че няма опция да го направи.
А като по този начин или другояче сега такива логаритми има, какъв е казусът на новата инструкция? Проблемът е, че обръща режимът на отговорност. До момента, според директивата за електронна търговия, доставчиците на услуги нямаха отговорност да вършат нищо със предпазено от авторско право наличие досега, в който не получат искане от правоносителя. С новата инструкция задължението е априори – в случай че не филтрираш наличие, не спазваш закона. Това, несъмнено, ще докара до по-консервативни логаритми, по-агресивно пречистване, „ за всеки случай “.
Давам образец с YouTube, само че това ще важи за текст, фотоси, и други А там проблемите ще са най-разнообразни. Например има риск така наречен memes да не могат да бъдат качвани въобще, защото нарушават нечие авторско право. Наскоро четох публикация по какъв начин Фолксваген е изискал събаряне на рисунки на бръмбари, тъй като нарушавали правата на „ Volkswagen Beetle “ (тук не става въпрос тъкмо за авторско право, само че въпреки всичко е в полето на интелектуалната благосъстоятелност и образецът е много показателен). Несъвършени логаритми, невнимателни юридически отдели, злоумишлен съперници или репресивни държавни органи – аргументите за непозволено събаряне на наличие са доста. И от време на време жертви са точно създателите – има редица образци на свалено авторско наличие, тъй като логаритъмът е решил, че то е нечие (напр. при потребление на бийтове, за които можеш да си платиш и да включиш в твое произведение – първият, употребявал даден бийт може да смъква творбите на всички останали).
И всичко това потегля от неверното допускане, че създателите не желаят основаното от тях да се гледа/слуша. Защо някой би въвел подобен непоколебим режим на автоматизирано събаряне, в случай че (по данни на YouTube) в 98% от случаите на засечено авторско наличие, правоносителите са избирали опцията „ монетизирай “, т.е. да вземат пари от показаната реклама при гледане а това наличие. Фокусът на такова законодателство би следвало да бъде точно подобен – по какъв начин наличието да се монетизира. В доста редки случаи някой въобще има интерес то да не бъде гледано (напр. в случай че изтече преди премиера/представяне). Ако вместо да мисли по какъв начин да взема решение несъществуващи проблеми, законодателят (в случая – Европейската комисия) беше опитал да даде механизми за приемане на заслужено заплащане, нямаше да имаме спор. И да, текстът на директивата планува лицензионни съглашения, с които се уреждат отчисленията, само че другите възможности не би трябвало да са „ лицензионни съглашения или събаряне “. Има доста други варианти, от които биха спечелили и създателите, и интернет-потребителите.
Има и много други софтуерни варианти – придържане към настоящия режим на събаряне след вести от страна на правоносителя, само че по по-автоматизиран метод и то подобен, който нито натоварва платформите и уебсайтовете, нито работи като „ филтър “. Сегашните текстовете, за жалост, ще циментират огромните снабдители като Гугъл (защото никой различен няма да може да поеме риска от каузи по тази причина, че не е поставил задоволително нападателни филтри)
Член 13 не е единствената нелепост в текста на директивата. Член 11, така наречен „ такса линк “ е друго гениално създание, с което сякаш да се защитят медиите, които създават наличие. Грубо казано, всеки, на чийто уебсайт се споделя линк и фрагмент от дадена вест, ще дължи такса на медията, към чийто уебсайт води. Би било нарушаване в случай че споделя вест във Фейсбук и копирам два-три абзаца от нея. Съответно Фейсбук ще би трябвало да ми блокира обявата.
И тук стигаме до фундаменталния проблем с тези оферти, а и с редица други (като например известието за прилагане на бисквитки) – когато липсват механически грамотни хора във формулирането на политики, свързани с цифровия свят, тези политики са неприятни. В случая с директивата за авторското право лобистите на правоносителските организации (основно френски и немски) са завладяли съзнанието на еврокомисарите и евродепутатите и там към този момент няма място за софтуерна адекватност. А в случай че имаше такава, можеше да се доближи до много по-умни взаимни отстъпки и в двата случая. Техническата просветеност на евродепутатите, подкрепили предложенията, мога да обобщя с туит на френския евродепутат Жан Мари Кавада, който назова интернет „ цифрова джунгла “.
Това не е краят на интернет, несъмнено. Но такива недомислени и късогледи стъпки не оказват помощ на никого. Гласуването в правната комисия не е и краят на дебатите. Следват доста, доста стъпки – комисията предлага Народното събрание да одобри мандат за договаряния по директивата, тъй че да отиде на среща със Съвета и с Европейската комисия (триалог) и да се уточнят финалните текстове. Съветът, в това време (който ще председателстваме още 5 дни), би трябвало да излезе със своя версия. За страдание в нашето председателство не се случи кой знае какво по тази тематика, тъй че Австрийското председателство ще води този развой. Европейската комисия също има роля, в лицето на Мария Габриел. Тя, за жалост, следва оставеното от Йотингер, който постоянно е бил в ролята на проводник на ползите на немски корпорации и организации.
В идната неизясненост можем да питаме нашите евродепутати по какъв начин ще гласоподават, да желаяме от нашия еврокомисар да подходи съответно към предстоящ компромис, и да желаяме от нашите представители в Съвета на Европейски Съюз (в случая – министъра на културата) да не позволяват интернет да бъде „ строшен “ по подобен метод.
Моето персонално мнение е, че тези текстове би трябвало да отпаднат напълно и да бъдат стартирани отначало от идната Европейска комисия, защото не наподобява да свястно решение на хоризонта – всички са се окопали в позициите и сме в догадка на „ подправена алтернатива “ – сякаш би трябвало да избираме сред правата на създателите и свободата на интернет. А това не е по този начин – можем да имаме и двете, стига да има по-информирана полемика и по-малко механически необразовани лобисти.
***
Авторът Божидар Божанов е софтуерен инженер и експерт по електронно ръководство. Оригиналната публикация под заглавие " Авторско право и свободен интернет " е оповестена в блога на автора и се препечатва с общителното му единодушие.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК document.domain = `petel.bg`; function resizeIfram
Отдавна отбраната на авторското право е в измамлив спор със свободния интернет. Законодатели нееднократно са опитвали да оказват помощ на правоносителите посредством налагане на софтуерни ограничавания в интернет. Преди години това беше ACTA, която извади на митинг хиляди хора в Европа. Това коментира Божидар Божанов, софтуерен инженер и експерт по електронно ръководство.
В последната година Европейският парламент и Съветет на Европейски Съюз разискват нова такава мярка, като дебатите кулминираха предходната седмица в решение на правна комисия да поддържа текстовете, които налагат условие за пречистване на наличие при неговото качване онлайн.
Преди време бях писал за проблемите с това и за някои на практика оферти за компромис. Опити за компромис имаше от доста страни, само че подобен не наподобява да е реализиран. В признатото решение на правната комисия, въпреки и много витиевато и мъчно разбираемо, се споделя точно това – доставчиците на услуги по даване на наличие (като YouTube, само че дефиницията може да бъде пояснение и много по-широко) са длъжни да филтрират наличието при неговото качване като го съпоставят с налична база данни от предпазени от авторско право произведения.
Какъв е казусът с това? Всичко, което качваме онлайн – лични произведения, домашни осъществявания на известни произведения, пародии, видеа от събития, само че също по този начин и политически мнения и видеа, изразяващи мнение по даден въпрос, ще минават през филтъра, и в случай че правоносителят не е показал друго, няма въобще да бъдат допускани за издание. „ Алгоритмична цензура “ може би е малко пресилено, само че ще има значително случаи на точно това.
Да, сега YouTube разполага с такава технология и тя е надалеч от съвършена. Примери за свалени заради сякаш нарушавания на авторски права има доста – от комичното събаряне на записа на държавната конференция „ Данни канят “, тъй като за няколко секунди заместител министър пуска сцена от кино лентата „ Дами канят “, до по-сериозни проблеми, като събаряне на видеа на опозиционни партии и деятели (в Русия, в Украйна и за жалост – у нас).
Проблемът със свободата на изложение е най-големият, само че не единственият. За платформи, разнообразни от колосите (като YouTube и Spotify, напр.), цената за осъществяване на такава технология ще бъде прекомерно висока. Европейската комисия твърди, че е направила проучване… и е намерила едно комерсиално налично решение, чийто лиценз обаче не е ясно какъв брой коства. Друг огромен проблем за по-малките и надлежно за свободния пазар е това, че правоносителските организации отхвърлят да дават наличието си, тъй че да може да бъде осъществено съпоставяне. Т.е. доставчикът на услугата има обвързване да взема ограничения за събаряне, само че няма опция да го направи.
А като по този начин или другояче сега такива логаритми има, какъв е казусът на новата инструкция? Проблемът е, че обръща режимът на отговорност. До момента, според директивата за електронна търговия, доставчиците на услуги нямаха отговорност да вършат нищо със предпазено от авторско право наличие досега, в който не получат искане от правоносителя. С новата инструкция задължението е априори – в случай че не филтрираш наличие, не спазваш закона. Това, несъмнено, ще докара до по-консервативни логаритми, по-агресивно пречистване, „ за всеки случай “.
Давам образец с YouTube, само че това ще важи за текст, фотоси, и други А там проблемите ще са най-разнообразни. Например има риск така наречен memes да не могат да бъдат качвани въобще, защото нарушават нечие авторско право. Наскоро четох публикация по какъв начин Фолксваген е изискал събаряне на рисунки на бръмбари, тъй като нарушавали правата на „ Volkswagen Beetle “ (тук не става въпрос тъкмо за авторско право, само че въпреки всичко е в полето на интелектуалната благосъстоятелност и образецът е много показателен). Несъвършени логаритми, невнимателни юридически отдели, злоумишлен съперници или репресивни държавни органи – аргументите за непозволено събаряне на наличие са доста. И от време на време жертви са точно създателите – има редица образци на свалено авторско наличие, тъй като логаритъмът е решил, че то е нечие (напр. при потребление на бийтове, за които можеш да си платиш и да включиш в твое произведение – първият, употребявал даден бийт може да смъква творбите на всички останали).
И всичко това потегля от неверното допускане, че създателите не желаят основаното от тях да се гледа/слуша. Защо някой би въвел подобен непоколебим режим на автоматизирано събаряне, в случай че (по данни на YouTube) в 98% от случаите на засечено авторско наличие, правоносителите са избирали опцията „ монетизирай “, т.е. да вземат пари от показаната реклама при гледане а това наличие. Фокусът на такова законодателство би следвало да бъде точно подобен – по какъв начин наличието да се монетизира. В доста редки случаи някой въобще има интерес то да не бъде гледано (напр. в случай че изтече преди премиера/представяне). Ако вместо да мисли по какъв начин да взема решение несъществуващи проблеми, законодателят (в случая – Европейската комисия) беше опитал да даде механизми за приемане на заслужено заплащане, нямаше да имаме спор. И да, текстът на директивата планува лицензионни съглашения, с които се уреждат отчисленията, само че другите възможности не би трябвало да са „ лицензионни съглашения или събаряне “. Има доста други варианти, от които биха спечелили и създателите, и интернет-потребителите.
Има и много други софтуерни варианти – придържане към настоящия режим на събаряне след вести от страна на правоносителя, само че по по-автоматизиран метод и то подобен, който нито натоварва платформите и уебсайтовете, нито работи като „ филтър “. Сегашните текстовете, за жалост, ще циментират огромните снабдители като Гугъл (защото никой различен няма да може да поеме риска от каузи по тази причина, че не е поставил задоволително нападателни филтри)
Член 13 не е единствената нелепост в текста на директивата. Член 11, така наречен „ такса линк “ е друго гениално създание, с което сякаш да се защитят медиите, които създават наличие. Грубо казано, всеки, на чийто уебсайт се споделя линк и фрагмент от дадена вест, ще дължи такса на медията, към чийто уебсайт води. Би било нарушаване в случай че споделя вест във Фейсбук и копирам два-три абзаца от нея. Съответно Фейсбук ще би трябвало да ми блокира обявата.
И тук стигаме до фундаменталния проблем с тези оферти, а и с редица други (като например известието за прилагане на бисквитки) – когато липсват механически грамотни хора във формулирането на политики, свързани с цифровия свят, тези политики са неприятни. В случая с директивата за авторското право лобистите на правоносителските организации (основно френски и немски) са завладяли съзнанието на еврокомисарите и евродепутатите и там към този момент няма място за софтуерна адекватност. А в случай че имаше такава, можеше да се доближи до много по-умни взаимни отстъпки и в двата случая. Техническата просветеност на евродепутатите, подкрепили предложенията, мога да обобщя с туит на френския евродепутат Жан Мари Кавада, който назова интернет „ цифрова джунгла “.
Това не е краят на интернет, несъмнено. Но такива недомислени и късогледи стъпки не оказват помощ на никого. Гласуването в правната комисия не е и краят на дебатите. Следват доста, доста стъпки – комисията предлага Народното събрание да одобри мандат за договаряния по директивата, тъй че да отиде на среща със Съвета и с Европейската комисия (триалог) и да се уточнят финалните текстове. Съветът, в това време (който ще председателстваме още 5 дни), би трябвало да излезе със своя версия. За страдание в нашето председателство не се случи кой знае какво по тази тематика, тъй че Австрийското председателство ще води този развой. Европейската комисия също има роля, в лицето на Мария Габриел. Тя, за жалост, следва оставеното от Йотингер, който постоянно е бил в ролята на проводник на ползите на немски корпорации и организации.
В идната неизясненост можем да питаме нашите евродепутати по какъв начин ще гласоподават, да желаяме от нашия еврокомисар да подходи съответно към предстоящ компромис, и да желаяме от нашите представители в Съвета на Европейски Съюз (в случая – министъра на културата) да не позволяват интернет да бъде „ строшен “ по подобен метод.
Моето персонално мнение е, че тези текстове би трябвало да отпаднат напълно и да бъдат стартирани отначало от идната Европейска комисия, защото не наподобява да свястно решение на хоризонта – всички са се окопали в позициите и сме в догадка на „ подправена алтернатива “ – сякаш би трябвало да избираме сред правата на създателите и свободата на интернет. А това не е по този начин – можем да имаме и двете, стига да има по-информирана полемика и по-малко механически необразовани лобисти.
***
Авторът Божидар Божанов е софтуерен инженер и експерт по електронно ръководство. Оригиналната публикация под заглавие " Авторско право и свободен интернет " е оповестена в блога на автора и се препечатва с общителното му единодушие.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК document.domain = `petel.bg`; function resizeIfram
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ